Някога опитвали ли сте да свалите килограми, като просто спрете да мислите за храна? Опитвали ли сте да се сдържите да не се обадите на някой, когото харесвате, като просто бликирате мисълта за този човек? Опитвали ли сте да спрете да пушите, като спрете да мислите за пушенето?

Сработи ли това? Обзалагам се, че не. Добрата новина е, че вината не е ваша.

Въпреки, че е нож с две остриета, потискането на мислите е често срещана стратегия. Хората често се опитват да блокират нежеланите мисли и чувства, за да ограничат влиянието им върху своето поведение. Тези, които са на диета, се опитват да не мислят за изкушаващи лакомства, алкохолиците потискат желанието си да пият, стресираните служители ограничават чувството на тревожност, а пушачите игнорират мислите за цигари, когато се опитват да се откажат.

Но потискането на мисли е нещо много трудно, работи за кратко и може да има нежелани последици. След краткия период на активно потискане на мислите, от които искаме да се отървем, тяхната честота всъщност се увеличава. Ако се опитвате да спрете мислите за пушене, те ще се върнат с пълна сила в момента, в който свалите гарда. Но дали това неочаквано последствие ще доведе до повече пушене? Дали този подход ще ви постави в по-лоша позиция, отколкото сте били в началото и ще ви отдалечи от целта?

Отговорът е да. В скорошно проучване студенти, които пушат средно по половин кутия цигари на ден, в продължение на няколко седмици всеки ден си водели записки за това колко пушат. В началото на втората седмица на някои от студентите било казано да потискат всяка мисъл за пушене. Те изпушили значително по-малко цигари през тази седмица от тези, които не потискали мислите за пушене. Въпреки това, по време на третата седмица, когато вече нямало нужда да продължават да блокират мислите за пушене, участниците от „потискащата“ група изпушили значително повече цигари от „непотискащите“.

Изследователите, които провели проучването, следили и нивата на стрес на всички студенти през тези три седмици. Не е изненадващо, че „потискащите“ посочили голямо нарастване на стреса по време на втората седмица, докато нивата на стрес на „непотискащите“ не се променили. Тази стратегията не само не помогнала, но и участниците се чувствали ужасно, докато се опитвали да я изпълнят.

Какъв е най-добрият начин успешно да се справим с нежеланите мисли, така че да не се окажем с изчезнала воля за промяна? Ето две предложения:

1. Не потискайте, заменяйте.

Решете предварително за какво ще мислите, когато мисълта за пушене, лакомство или бутон за повторно набиране, изникне в главата ви. Когато се уловите, че мислите за вкусен шоколад, опитайте да замените тази мисъл с друга, която се фокусира върху здравето ви и целта ви да свалите килограми (например, „Ще се чувствам по-добре да вляза в новите си дънки, отколкото лакомо да изям този шоколадов сладкиш.“)

2. Не потискайте, планирайте.

Създаването на „ако-тогава“ план е по-ефективен начин да се справим с изкушенията. Няма нужда да блокирате мисли – това, което трябва да направите, е да се научите как да реагирате спрямо тези мисли. Като планирате предварително точно какво ще направите, когато почувствате изкушение, ще ви бъде много по-лесно да се придържате към целта си. Например, когато се сетите за цигара, планирайте за дъвчете дъвка или да излезете на чист въздух. Независимо какъв е планът, той ще разруши връзката между мисълта и отдаването на изкушението. С течение на времето мислите сами ще изчезнат.

Почти никога не е добра идея да потискаме мислите и чувствата си. Тази стратегия може да изглежда работеща краткосрочно, но скоро ви връща там, откъдето сте започнали – заобиколени от опаковки от бонбони или чудейки се, защо тя не е отговорила на многобройните ви обаждания.

Източник: www.psychologytoday.com