През февруари 2014 г. стачката в лондонското метро научила специалистите по мениджмънт на гъвкавост и приспособяване. Тъй като само някои линии на метрото били затворени, фрустрираните лондончани трябвало да променят пътя си до работа и обратно. Учени от университетите Оксфорд и Кеймбридж открили в последствие, че около 5% от пътниците продължили да използват новите маршрути и след възобновяване на движението на всички линии. Дългосрочните икономически ползи за пътниците, които оптимизирали пътуването си до работа, се оказали по-големи от краткосрочните разходи за прекъсването на нормалната работа на метрото.

Глобалната епидемия на COVID-19 представлява далеч по-голямо предизвикателство за корпоративния свят от стачка на транспортни работници. Загубите се разпространяват почти толкова бързо, колкото и болестта. Анализатори от Голдман Сакс предвиждат, че растежа на компаниите от S&P 500 ще бъде в застой. Потребителите харчат предимно за хигиенни кърпички, маски и консервирани храни. Страхът от пандемията вече намалил стойността на редица компании по света с предполагаеми 7 трилиона долара.

Някои компании, както лондонските пътници, ще се върнат на автопилот, когато заплахата отмине. Но за други прекъсването ще има дълготрайни последици – ускорено развитие, което вече е било в ход в бизнес организациите. Следващите няколко месеца са един огромен експеримент за това дали новите технологии ще позволят масово дистанционна работа на служителите, ускорявайки преобразяването на офиса. А за фирми, които вече за тревожат за доставките си по време на тази търговска война, вирусът дава още една причина за реорганизация.

Да вземем първо служителите. Компаниите трябваше да се запитат дали да им позволят да пътуват, да посещават конференции или дори да ходят в офиса. Във всичките три случая отговорът е “не”. Много големи фирми забраниха пътуванията, които не са от ключово значение. Резервациите за авиолинии и хотели паднаха рязко.

Големи корпоративни ивенти се отменят. Google и Facebook направиха някои от своите партита изцяло с телеконференции, а Армани показаха последната си колекция онлайн.

Извънредната ситуация показа наяве колко са раздути някои бюджети за пътуване и колко неефикасно се използва офис пространството. Големи британски и американски компании плащат средно по 5000 долара годишно за наема на работна площ за един служител. В същото време, само 40-50% от бюрата са използвани оптимално. В проучване, проведено сред 600 000 офис служители миналата година, двама от пет анкетирани отговарят, че офис средата им пречи да са продуктивни. Ако техните мениджъри открият, че продуктивността се увеличава – или поне не намалява – със стоенето вкъщи, могат да погледнат по друг начин на дистанционната работа.

Вторият начин, по който компаниите преосмислят бизнеса си е в областта на доставките. Големи фирми разчитат на хиляди доставчици. Средно една компания от S&P 500 поддържа складова наличност за около 66 дни, а някои дори и по-малко. При сегашния сценарий, поддържането на по-големи материални запаси и по-близки доставчици може да се превърне от прахосване в необходимост.

Корона вирусът няма да накара бизнес пътуванията и глобалното производство да изчезнат. Китайските фабрики ще възобновят темповете си на производство, а не след дълго пътуващите ще се върнат на летищата. Но кризата ни дава шанс да експериментираме с нови начини на работа и да поставим под въпрос старите навици. Ръководителите на бизнеси трябва да се отворят към новите възможности.