На 11-и март 2011, земетресение с магнитуд 9.1 причинява мощно цунами, което предизвиква вълни от над 38 метра, които опустошават крайбрежието на Япония, и по-точно, регионът Тохоку на най-големия остров в страната – Хоншу.

Почти 16 000 души са убити, стотици хиляди са евакуирани, а милиони остават без електричество и вода. Железопътни линии и пътища са разрушени, а 383 000 сгради са засегнати – включително и три реактора на атомна електроцентрала, което води до мащабни евакуации.

Като урок за днешните бизнеси, които са дълбоко засегнати от пандемията, е важно да обърнем внимание, че много от японските компании в региона Тохоку продължават да работят до днес, въпреки големите финансови загуби от бедствието. Как тези бизнеси успяват не само да оцелеят, но и да процъфтяват?

Една причина за това, според Харвардския професор Хиротака Такеучи, е тяхната отдаденост да отговорят на нуждите на служителите и общността преди всичко, с моралната цел да служат за общото благо. Да правят съкращения и да прилагат други мерки за намаляване на разходите е било по-малко важно за тези компании.

„Много японски компании не са така популярни с „Уол Стрийт” политика, защото не са толкова съсредоточени върху печалбата и увеличаването на дивидентите”, казва Такеучи. “Вместо това, те се концентрират върху създаване на трайни промени в обществото.” 

“Мъдрите лидери обединяват различните хора и ги подтикват към действие.” Тяхната отплата за мисленето отвъд печалбата? Тези бизнеси често оцеляват дълго време. Всъщност, погледнато глобално, Япония се откроява с дългия живот на своите корпорации; според проучване на Такеучи, 40% от компаниите, които съществуват повече от 300 години се намират там.

Базирано на интервюто с Такеучи и неговите от студенти от Harvard Business School, които са изучавали възстановяването на бизнесите в Япония в продължение на 9 години, Ви предлагаме поглед над това как лидерите на 4 компании постъпват скоро след като цунамито опустошава района.

Lawson доставя храна на жертвите

Такеши Нинами, изпълнителният директор на Lawson, верига супермаркети, видял от прозореца си офиса в Токио как се клатят небостъргачите. Минути преди цунамито да достигне до брега на Тохоку той дал нареждане на своите служители: “Доставете храна на жертвите на бедствието в рамките на седем дни. Без значение от цената.”

През първите две седмици, преди правителството да започне да дава облекчения, Lawson доставили 200 000 готови ястия на жертвите.

Компанията също се погрижила за своите служители в района, където 13 от тях, включително собственици на магазини и мениджъри, починали от бедствието. Мениджърите на Нинами намерили членовете на персонала, осигурили им престой в хотели, снабдили ги с провизии, гарантирали на хората, чиито магазини били разрушени, че няма нужда да се притесняват за финансите си.

Междувременно, вместо да фокусира усилията си в Токио, където се намира по-голямата част от бизнеса на компанията, Нинами насочва ресурси върху опустошения район на Тохоку, знаейки, че това е скъпо решение. В силно засегнатия град, Сома, се появил страхът от възможно замърсяване от ядрените реактори, въпреки че били достатъчно далеч и излагането на радиация било малко вероятно. Шофьорите на камиони отказвали да доставят провизии до града. Нинами се досетил, че отварянето на супермаркет там би върнало чувството за нормалност на хората и би създало надежда за бъдещето на града.

Така, той подканил собственика на франчайз, Ецуко Като, да отвори отново Lawson магазина в Сома. Като също била жертва на разрушението. Цунамито унищожило два от нейните 4 магазина, както и собствената ѝ къща, принуждавайки я да потърси подслон в бежански център. Свекърва ѝ и домашният ѝ любимец все още липсвали.

Но Като, чийто съпруг починал четири години по-рано, вече преодолява лични проблеми в миналото, знаела от какви провизии от първа необходимост се нуждаят оцелелите. Тя приела предизвикателството и отворила отново магазина си 11 дни след земетресението. Скоро след това, виждайки как клиентите се тълпят в него, други магазини започнали да отварят един по един, а хората в района си връщали увереността, че животът се връща към нормалното.

Компанията на Нинами също дарила обяд на учениците от началното училище в Сома през трите дни през април, докато училището успее да възобнови осигуряването на храна. Когато той получил благодарности от кмета и учениците, особено за десертите, сълзи появили в очите му. „Не съм нареждал това,” казва Нинани. „Служителите ми сами са решили да добавят десерт за учениците.”

„Мъдрите лидери”, отбелязва Такеучи, “обединяват различните хора и ги подтикват към действие.” 

Yakult доставя вода и инстантни нудли на оцелелите

Наричат ги „Дамите Yakult”, екип, който доставя пробиотични напитки, произведени от Yakult, до домовете на клиентите. Скоро след като земетресение и цунами разрушават Фукушима, изпълнителния директор Хироми Уатанабе разбира, че работниците се страхуват, че регионът никога няма да се възстанови, че хората без вода, електричество и храна ще трябва да го напуснат, че компанията ще загуби всичките си клиенти, а служителите ще загубят работата си.

Yakult определено били в криза – главният финансов директор обявил, че са загубили 30% от пазара и предложил съкращаване на търговския отдел. Въпреки това, вместо да намалява персонала, Уатанабе избрал обратния подход, успокоявайки служителите, че компанията ще направи всичко, за да запази работните места, да даде здравна и финансова подкрепа на потърпевшите, и да допринесе за възстановяването на общността, дори това да означава да използва всичките си финансови резерви.

Тъй като банките били затворени, той раздал 300 долара от сейфа на компанията на всяка „Yakult дама”; използвал центъра за доставки за временно убежище за служителите и техните семейства и гарантирал запазването на работата на всички, принудени да се евакуират от домовете си.

Когато доставките на пробиотични напитки намалели заради затварянето на фабриката и липсата на продукти за доставките, някои от „Дамите Yakult” решили да доставят безплатно вода и инстантни нудли на клиентите си. Когато Уатанабе разбрал, той окуражил служителите да доставят повече провизии на засегнатите в убежищата.

Уатанаби е могъл да поеме в друга посока след бедствието. Колегите му предложили да прекрати дейност, докато производството не бъде възобновено тъй като служителите могат да се възползват от обезщетения, предоставени от държавата. Но Уатанабе искал да продължи по най-добрия начин: „Прецених, че ще успеем да възстановим загубите за три години. Но не бихме могли да възстановим доверието на клиентите си, ако не можем да посрещнем техните нужди в момент на криза”, казва той на Такеучи.

С почти изпразнена хазна, Уатанаби взел кредит и запазил „Дамите Yakult”, като им плащал 80% от стандартното възнаграждение. Когато доставките на продукти били възобновени, отнело само пет месеца продажбите да достигнат нивата от предходната година.

„Студентите ни от Harvard Business School придружаваха „Дамите Yakult” по време на доставките в Тохоку години по-късно и не можеха да повярват на очите си – клиентите им давали малки подаръчета, казвали как няма да забравят 11-и март и колко са им благодарни за всичко, което са направили тогава.”, казва Такеучи.

„Служители на всички нива, включително и тези на първа линия, трябва да бъдат поощрявани да реагират гъвкаво и креативно, да правят това, което е необходимо за общото благо.”

Yamato дарява за възстановяване на опустошените райони

Макото Кигава, изпълнителен директор на Yamato – компания за доставки на всичко от храна до ски и голф принадлежности – изпратил съобщение на всичките си 10 000 служители в региона Тохоку: „Ако някой има нужда от помощ, помагайте. Не се тревожете за печалбите.”

Кигава, който вярвал, че да възобнови услугите си възможно най-бързо е социална мисия на Yamato, успял да продължи доставките в рамките на 10 дни след земетресението. Вдъхновени от шофьорите си, които разнасяли стоки, на 23-и март Yamato мобилизирали 500 служители и 200 камиона да доставят провизии на евакуационните центрове в региона. Програмата била планирана за две седмици, но продължила осем месеца, докато всички нуждаещи се получили временен подслон и правителството вече не се нуждаело от помощта на Yamato.

Скоро след посещението си в Тохоку и виждайки разрушението, Кигава почувствал, че е време да се отплати на района, който преди е дал тласък на неговия бизнес с доставките на риба и селскостопански продукти.

През април Кигава обявил корпоративна дарителска програма, която да дава 10 йени от приходите от всяка доставена пратка за възстановяване от бедствието и през юни убедил акционерите на одобрят плана. Кампанията продължила една година и набавила повече от 14 милиарда йени, около 40% от чистите приходи на компанията, които финансирали няколко важни инициативи, включително създаването на временен рибен пазар.

„Той прецени, че правилния ход на действие е преди всичко да се погрижи за потърпевшите, а не за акционерите”, казва Такеучи.

Fast Retailing оставя осветлението си включено

Въпреки че катастрофата нанася щети на няколко от Fast Retailing’s UNIQLO магазини, изпълнителният директор Тадаши Янай имал намерение компанията да допринесе за връщането на чувството на нормалност. Независимо че много други магазини за продажби на дребно изключили осветлението си през нощта, за да пестят енергия, Янай изпратил поръчал на управителите да оставят външните надписи на магазините да светят.

Янай вярвал, че оставянето на осветлението е важно за психологическото състояние на хората. Всъщност, много клиенти, търсещи отворени магазини били благодарни да видят светещите надписи на UNIQLO сред останалите тъмни магазини. „Някои клиенти влизаха разплакани и ни благодаряха, че сме отворили,” разказва мениджър на един от магазините.

В допълнение, Янай искал да даде пример като създаде първия голям дарителски фонд, „така че другите богати хора като мен да последват примера.” Той също дарява нови UNIQLO дрехи за оцелелите, като им дал възможността сами да избират артикулите. Янай вярвал, че да помага на обществото е не само задължение на компанията, но и е необходимо за нейното оцеляване.

 „За да бъдат приети, компаниите не само трябва да живеят в хармония с обществото, но и да допринасят за неговото развитие”, казва Янай на Такеучи. „Повечето компании, които са се провалили, не са поддържали този баланс. Всеки човек е на първо място член на обществото, преди да бъде част от компания. Да се мисли само за компанията несъмнено води до провал.”

Компаниите в Япония мислят дългосрочно

„Несигурните периоди предоставят възможността на лидерите да се поставят в обувките на тези, които страдат и да предприемат действие да променят бъдещето”, казва Такеучи.

„Много компании са фокусирани върху краткосрочните цели и имат стратегически план за пет години”, казва той. „Но голяма част от японските компании мислят 100 или 200 години напред и визуализират бъдещето, което искат да изградят. По време на цунами бедствието основната нагласа на изпълнителните директори беше: Трябва да проявим емпатия към другите. И компаниите трябва да направят същото сега, по време на кризата, да проявят емпатия към тези, които страдат и да намерят начин да им помогнат.”