“Първо, нека да уволним всички мениджъри” казва Гари Хамел преди почти седем години в Harvard Business Review. “Помислете за безкрайните часове, които ръководители на екипи и отдели, и вицепрезиденти посвещават да ръководят работата на другите.”

Днес, ние вярваме, че проблемът в повечето организации не е просто, че мениджмънтът не е ефикасен, а че ролята и целта на “мениджъра” не са в крак с това, което е необходимо.

Вече почти 100 години, мениджмънтът се асоциира с петте основни функции, описани от Хенри Файол: планиране, организиране, набиране на персонал, ръководене и контролиране.

Тези функции са се превърнали в обичайните характеристики на един мениджър. Но те са свързани с преследването на определена фиксирана цел в стабилна среда. Ако отнемем стабилността на средата, трябва да започнем да мислим за гъвкавостта на целта. Това е, което се случва днес, затова мениджърите трябва да се отдръпнат от удобните предели на тези пет задачи. За да подпомогнат организациите да посрещнат днешните предизвикателства, те трябва да се променят от:

Ръководещи към инструктиращи: Когато роботи, задвижвани от изкуствен интелект, могат да извършват повече задачи, като да завършат строеж или да помагат на счетоводители да управляват фактури по-ефикасно, няма да има нужда от ръководител, който да го прави. Това вече се случва в много индустрии – служителите биват заменени от роботи, особено за работа, която е по-скоро ръчна, отколкото умствена, по-скоро повтаряща се, отколкото креативна.

Това, което ще е необходимо на мениджърите, е да мислят различно за бъдещето, за да очертаят въздействието на изкуствения интелект върху техните индустрии. Това означава да прекарват по-дълго време в изучаване на последствията от изкуствения интелект, помагане на другите да разширят границите на своите знания и учене чрез експериментиране за създаването на нови практики.

Джак Ма, съ-основател на Alibaba Group в Китай, наскоро каза, “Всичко, на което се учим, трябва да бъде различно от машините. Ако не променим, начина, по който учим, след 30 години ще имаме голям проблем.” Ма има предвид образованието като цяло, но позицията му е ясна. Ученето, а не знанието, ще отведе организациите в бъдещето, а водещата фигура в този процес трябва да бъде мениджърът.

Ограничаващи към широко скроени: Твърде много мениджъри управляват под микроскоп. Не делегират, не позволяват на служителите да вземат решения и следят ненужно работата на другите. Тази тенденция ограничава способностите на служителите да развият своето мислене и вземане на решения – точно когато това е нужно, за да останат организациите конкурентноспособни.

Мениджърите днес трябва да извлекат най-добрият начин на мислене от всеки човек. Това означава да окуражават хората да научават повече за конкурентите и да мислят за това как пазарът се променя.

Изключващи към включващи: Твърде много мениджъри вярват, че са достатъчно умни да вземат всички решения без ничия помощ. За тях отговорността винаги е в техните ръце. Въпреки това, най-добрите мениджъри създават кръг от хора от цялата компания, за да получат повече гледни точки за проблемите и решенията.
Мениджърите трябва да съберат различни начини на мислене, за да се справят с предизвикателствата, които срещат. Истинското новаторско мислене се поражда от обмена на различни гледни точки, обединяване на предишен опит и обрисуването на различно бъдеще.

Повтарящи се към иновативни: Мениджърите често окуражават предвидимостта – те искат нещата да са свършени по определен начин, системите да са намясто, а съществуващите мерки за производителност – високи. По този начин, работата е напълно оправдана и се случва по един и същи начин година след година. Проблемът с този режим на работа е, че той кара мениджърите да се съсредоточават само върху това, което вече знаят – запазвайки статуквото на цената на новите възможности.

Организациите имат нужда мениджърите да мислят повече за промяна на статуквото, а не само за предизвикателствата. Идрис Мути, изпълнителен директор на Idea Couture Inc., казва: ”Когато компанията се разширява, когато мениджърът казва “нашата фирма се справя страхотно, или когато бизнесът се появи на корицата на национално списание – в този момент е време да се замислим. Когато компаниите са под обстрел и положението е критично, тогава не е трудно да се намерят основателни причини за промяна. Компаниите трябва да разберат, че успехите им не бива да ги разсейват от търсенето на иновации. Винаги е време за иновации.”

Разрешаващи проблеми към предизвикващи растеж: Решаването на проблеми никога не може да замени разрастването не бизнеса. Много мениджъри ни казват, че работа номер едно за тях е “гасенето на пожари”, оправянето на проблеми, които естествено са се появили в управлението на бизнеса. Не смятаме, че това трябва да е основната работа на днешния мениджър. По-скоро, неговата роля е да намери по-добри начини да управлява фирмата – като предизвиква хората да откриват нови и по-добри начини за растеж, и чрез претворяване на най-доброто, което е направено до момента. Това изисква повече размишление, за да се разбере кои предизвикателства да се преследват и как да се отговори на тези предизвикателства.

Работодатели към предприемачи: Много често работата се свежда до това да се угоди на прекия ръководител. Наблягането на клиентите, конкурентите, тенденциите на пазара и организационното представяне лесно се превръщат в това, което мениджърът иска да се свърши днес – или как той или тя иска да бъде направено. Всеки, който е работил за “шеф” вероятно познава това усещане.

Работата на мениджъра трябва да бъде непрекъснато преминаване от работодател към предприемач. Да бъдеш предприемач е начин на мислене, който може да ни помогне да видим неща, които обикновено пропускаме и да правим неща, които обикновено избягваме. Да мислиш като предприемач означава просто да разшириш възприятието си и да действаш повече – две неща, които са важни за намирането на нови методи за развитие. И това би направило организациите много по-ориентирани към бъдещето – по-жизнени, по-бдителни – и отворени към постоянните новости, които то носи със себе си.

Искаме мениджърите отново да се превърнат в истински хора: да обичат да се учат и да обучават, да освобождават и да правят нововъведения, да включват останалите в процеса на изобретателно мислене, и да предизвикват всичко около себе си да създават по-добър бизнес и по-добър свят. Това ще гарантира организациите да правят повече от това да обновяват старите процеси и да правят същите неща с нови технологии, и да напредват по изцяло нови начини.