В нашата сериозна практика като обучители, ние постоянно се сблъскваме с пътуващото във времето внимание на участниците в тренингите. Установено е, че нашето внимание почти 50 процента от времето пътува в миналото или в бъдещето, като си спомняме минали събития или постоянно плануваме бъдещи такива. Това означава, че на всеки осем минути от вашата лекция, курсистите в продължение на четири минути несъзнателно започват да си мислят за всичко друго, но не и за това, което им казвате. През последната една година решихме да опитаме нещо различно и по време на обученията да приложим едно от най-древните изкуства – „илюзията“. Преди да споделим с вас ползите при този метод, ще ви разкажем какво се случва с нашите мозъци, когато някой илюзионист ни накара да ахнем.

Илюзиите имат много дълга история, започваща от древна Гърция. Аристотел отбелязва, че „на нашите сетива може да се вярва, но и те лесно могат да бъдат заблудени“. Той забелязва, че ако наблюдавате водопад и премествате поглед към статични скали, скалите изглежда се движат в обратната посока на потока вода – ефект, който сега наричаме “движение след това” или илюзията на водопада. Тайната на илюзиите е, че мозъкът ни постоянно се опитва да предвиди какво ще се случи. Това е така, защото той се опитва да компенсира лекото забавяне между събитието и нашето съзнателно възприемане на него. Всичко се свежда до това, че умовете ни приемат преки пътища и избират най-вероятната интерпретация на това, което виждаме, т.е. илюзията представлява това, което мозъкът ни иска да види. Фокусниците използват този „бъг“ и правят точно обратното. Как илюзиите помагат при обученията? Ето някои ползи от тях :

Фокусират вниманието. Както споменахме, вниманието лесно се губи, особено при по-дългите обучения. Ако направите един фокус в началото, участниците ще очакват да има последващ във всеки един момент, когато застанете на същото място на сцената, където сте направили първият. Това ще задържи вниманието им по-дълго време.

Запомняне на казаното по-дълго време. Когато се направи фокус и в същото време се каже нещото, което искаме да се запомни по-дълго време, информацията се „залепва“ за моментът „уау“, който се получава при илюзията. При едно от последните ни обучения, участниците трябваше да запомнят важен продукт, след като продуктът се появи от една празна кутия. Ефектът беше точно такъв, какъвто очаквахме.

Разчупено и забавно обучение. Ние автоматично правим асоциация на всяка илюзия с приятна емоция, това идва най-често от нашето детство. Този вид поднасяне на информацията не се среща често, за това би било интерсено за всякаква аудитория.

Когато правим обучения от този вид, ние имаме три основни правила :

1. Никога не правим повече от три фокуса.
2. Винаги илюзията кореспондира с темата.
3. Никога не разкриваме „тайната“.

Въпреки че вече сте наясно как действа илюзията, винаги ще има една загадъчна и неразкрита тайна, която ще остане в главата ви и ще ви накара да се чудите дълго време. Дали подобен тип обучения биха подействали и във вашата компания? Отговорът се намира на най-музикалната улица в кв. Лозенец в София.