Напоследък много се говори за това кои умствени дейности са в състояние да променят нашия мозък. Някои обещания, като това за по-висок коефициент на интелигентност и подобрена мозъчна активност чрез така наречените мозъчни игри (“brain games”), вече се провалиха. Междувременно, медитацията и практиките на осъзнаване (“mindfulness”) натрупват впечатляващо количество доказателства, което предполага, че тези практики могат да променят не само структурата и функциите на мозъка, но също и нашето поведение и преживявания.

Ново проучване на Института Макс Планк открива, че три различни вида медитации са свързани с промени в съответните области на мозъка. Тези резултати, публикувани в “Science Advances”, имат значение за образованието, бизнеса и, разбира се, за всички нас.

Участниците, между 20 и 55 годишни, преминали общо девет месеца обучение в три различни вида практики – три месеца всяка. Първата част била модула “Присъствие”, много подобен на медитация с фокусирано осъзнаване – древна практика, изучавана през последните години. В това изследване участниците се учили да фокусират вниманието си, връщайки го обратно, когато започне да се рее, и да обръщат внимание на дишането си и вътрешните усещания на тялото.

Второто обучение се казвала “Чувство”, което целяло да увеличи емпатията и съчувствието спрямо другите – участниците се учили на мета (“loving-kindness”) медитация. По време на тази медитация те работили с партньори с цел да подобрят своите съчувствие и емпатия.

Последната част на обучението била модул “Перспектива”, сходна на медитация за отвореност на съзнанието. Тук фокусът бил върху неутрално наблюдение на собствените мисли и разбиране на гледната точка на другите.

Учените очаквали, че обучение във всеки един от тези методи ще доведе до увеличаване на обема на съответните области на мозъка. Те сканирали мозъците на участниците в края на всеки модул и направили сравнение между групите, което до голяма степен потвърдило техните очаквания. Обучението в “Присъствие” увеличило плътността в предната префронтална кора и предната цингулатна кора, които участват във вниманието. Обучението в “Чувство” увеличило плътността в области, които вземат участие в социално предизвикани емоции като емпатия; а обучението в “Перспектива” било свързано с промени в области, участващи в разбирането на другите и инхибирането на собствената перспектива.