Сърцето дойде с решителна стъпка
и пречистен дъх,
за да предупреди елита
на обществото.
Сърцето положи главата ти,
като перо, на страницата на любовта.
Ние сме радостни страдалци
в твоя полъх лек.
Господарю, накъде танцуваш ти?
Към земята на освобождението,
към долината на небитието.
Господарю, кажи за кое небитие говориш?
Ухото на вечността
разбира езика на вечността.
Любовта е странник със странен език
като арабин в Персия.
Предлагам ви една история –
тя е странна,
като този, който я разказва.
Слушайте сега слугата си:
Лицето на Йосиф просветли кладенеца,
в който бе заточен.
Затворничеството му
превърна се в палат
с овощни градини и поляни – цял рай –
с величествена зала и свещена стая.
Когато камък хвърлиш във водата,
водата в тоз момент разтваря се,
за да го приеме.
Както облачната нощ разсейва се
от чистата зора,
в своето смирение от тази несгода
той прозря в небесни висини.
Разум, не завиждай на устата ми –
Бог е изворът на тази благодат.
Макар дървото
от скритите си корени да пие
ние виждаме короната му разклонена.
Това, що земята
взела е от небесата,
тя честно ражда го през пролетта.
Дори да си откраднал мънисто или перла,
дори и да си издигнал знаме
или взел в ръка перо,
нощта отиде си, дойде денят
и спящият ще види
това, което е сънувал.

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) – персийски поет