Веднъж един човек отишъл при един мъдрец и му казал:

– Ще ти разкажа нещо, което току-що научих за един твой приятел.

– Почакай! – спрял го той. – Преди да чуя каквото и да било, искам да направим една проверка. Нека най-напред претеглим това, което имаш да ми кажеш, на три везни.

– Какви са тези везни? – учудил се човекът.

– Тъй като този, за когото ще говорим, не присъства тук, трябва добре да претеглиш това, което възнамеряваш да кажеш. Първата е везната на Истината. Сега помисли и ми кажи, сигурен ли си дали това, което ще кажеш за моя приятел е вярно?

– Ами, всъщност, не съвсем… чух хората да говорят.

– Така. Значи не знаеш дали е истина. Нека сега го сложим на втората везна – хубаво ли е това, което си чул за моя приятел?

– Не, не е. Даже е лошо.

– Добре, разбрах. Досега стана ясно, че се каниш да ми кажеш нещо за мой приятел, което не е хубаво и не е сигурно дали е така. Остава още една везна. Аз ще имам ли някаква полза от това, което ще науча?

– Ами… не знам… май не. – измънкал човекът.

– Е, значи след като предварително претеглихме твоя разказ, везните показаха, че ти възнамеряваш да ми разкажеш нещо за мой приятел, което не е добро, не е истина и не е полезно за мен. В такива случаи, по-добре недей да говориш.

И винаги помни трите везни – добре е да претегляш всяка своя дума, преди да си отвориш устата по адрес на друг човек.