Франс де Ваал е един от най-известните приматолози в света. В своята последна книга (“Последната прегръдка на мама: Емоциите на животните и какво ни казват те за нас”) той разисква как можем да научим много за себе си, като разберем по-добре емоциите на приматите.

Изненадващо, един от интересите на приматолога е поведенческата икономика, област, в която е известен икономистът Ричард Талер.

Тези двама мислители на нашето време са достигнали до сходни заключения за човешката природа.

В една своя скорошна публикация де Ваал казва:

“Мисля, че хората, особено на запад, обичаме да се наричаме рационални. Ние сме рационални същества и това ни отличава. Но всъщност ние сме много емоционални и, пишейки тази книга, започнах да осъзнавам колко много нашият живот се диктува от емоциите… Смятам, че подценяваме огромното влияние на емоциите в живота си.”

В същата насока, в едно телевизионно интервю Ричард Талер обсъжда защо хората не успяват да инвестират в пенсионни спестявания: “Хората са повече като Хоумър Симпсън, отколкото рационални хора.” Всъщност, голяма част от работата на Талер предоставя доказателства за това колко предвидимо ирационални сме.

Мислейки за Хоумър Симпсъм, е ясно, че неговата философия в живота може да бъде събрана в израза “чувствам се добре сега”. Всичко се върти около приятни преживявания в настоящето. Всъщност, в един епизод на “Семейство Симпсън”, Хоумър казва: “Това е проблем на бъдещия Хоумър. Човече, не му завиждам на този!”

Тези две обобщения за човешката природа, че

• “Подценяваме огромното влияние на емоциите в нашия живот”

и

• “Ние сме повече като Хоумър Симпсъм, отколкото рационални хора”

са ключови за разбирането на нашето съществуване. Въпреки това, ние често пренебрегваме централното място на емоциите в живота си, особено при вземането на решения.

Интелигентността е важна, без съмнение, но не когнитивният тип, който се измерва с типични тестове за интелигентност. Емоционалната интелигентност е ключът към премахването на лошите навици, като ненужното отлагане, или просто към това да изградим по-добър живот за себе си. Тази интелигентност, която ни дава възможност да идентифицираме и работим със своите емоции и тези на другите.

Изследванията показват, че емоционалната интелигентност се свързва с по-ниски нива на прокрастинация (ненужно отлагане). Ако познаваме емоциите си, можем да се справим с тях, вместо да ги избягваме, както и задачите, които ги провокират. Не става въпрос да надхитрим желанието да се чувстваме добре сега. Нито да прилагаме повече воля, за да се накараме да направим нещо. Лечението на прокрастинацията започва с разпознаването на това, че тя е механизъм, който ни прави като Хоумър. Фокусирани сме върху това да се чувстваме добре сега, което работи за сегашното ни Аз, но какво остава за бъдещото Аз? “Човече, не му завиждам на този!”

А може би просто имаме нужда да се успокоим, да обърнем повече внимание на това как се чувстваме и да продължим да преследваме целите си.