“Когато ни попитат за какво мислим, в нормалния случай можем да отговорим. Вярваме, че знаем какво става в ума ни: съзнателна мисъл, водеща до друга. Но това не е единственият, нито пък е типичният начин, по който работи умът.”
Даниъл Канеман

В първата част на статията разгледахме някои от основните начини (евристики), по които умът ни обработва огромното количество информация, с която разполага. Тези механизми за достигане до изводи ни пестят време и енергия в процеса на вземане на решение, помагат ни да се ориентираме по-бързо в нови ситуации и да филтрираме информацията, от която се нуждаем. И колкото по-правдоподобно изглежда заключението, до което автоматично сме достигнали, толкова по-вероятно е да му се доверим.

От друга страна, бързите преценки могат да доведат до систематични грешки в мисленето, наречени когнитивни грешки. Когнитивните грешки или предубеждения представляват изкривявания на реалността, водещи до неоптимални и нерационални преценки.

По-долу ще откриете няколко разпространени грешки, които всеки от нас прави.

Хазартната грешка представлява склонността да мислим, че бъдещи вероятности се определят от минали събития. Иначе казано, тя е предположението, че щом нещо се случва често в даден период, то ще се случва по-рядко в следващия след него или обратното. Например, това, че сте си купили 100 лотарийни билетчета и не сте спечелили, не означава, че с купуването на още 100 ще спечелите голяма награда. Реално, няма връзка между тези събития, а вероятността да забогатеете е също толкова малка, колкото и преди първите 100 билета.

Скорошно предубеждение е тенденцията да придаваме голямо значение на последната информация, която сме получили, за сметка на по-стара такава. Тази грешка може да Ви повлияе, ако сте мениджър и правите годишна оценка на служителите си, като дадете по-голяма тежест на скорошните им постижения или провали, отколкото на цялостното им представяне през годината. Друго проявление на това изкривяване би било, ако направите застраховка на дома непосредствено след като сте се наводнили от последните проливни дъждове.

Очебийност. Тази грешка, която произлиза в резултат на евристиката на наличността, ни кара да се фокусираме върху предмети, събития и информация, които се открояват от останалите. Така, често можем да се уловим, че купуваме продукти, които се открояват визуално или са лесно разпознаваеми, като Кока Кола или iPhone, без оглед на техните характеристики.

Закъсняла преценка. Жертви сме на това предубеждение всеки път, когато си кажем: “Знаех си, че ще стане така!” или “По всичко личеше какво ще се случи! Как не го забелязах по-рано?”. Когато гледаме ретроспективно на дадена ситуация, е възможно дори да изкривим спомена за преценката си в миналото, убеждавайки се, че през цялото време сме знаели какво ще се случи. Такъв ефект често се наблюдава след край на романтични отношения или други негативни събития. Независимо дали си казваме, че сме знаели изхода от ситуацията или пък се убеждаваме, че е било очевидно и е “трябвало” да знаем предварително, това ни дава комфорт, че събитията в живота ни и в света са по-предвидими, отколкото всъщност са.

Познавайки механизмите за автоматична преценка и евентуалните грешки, които могат да последват, ще можете да ги използвате ефективно или да ги поставяте под съмнение, когато е необходимо. Но освен теоретични познания, е важно да имате цели и критерии, с които да определяте какво е важно за Вас и какво не е. Така ще умеете по-добре да управлявате изборите и решенията си и да се чувствате по-удовлетворени от тях.