Много методологии за вземане на решения се стремят да помогнат на лидерите да използват обективно информацията, за да намалят предубежденията, да работят под напрежение и да се осланят на данните, които имат. Но когато решенията са много комплексни и се основават на субективни източници на информация, това не е достатъчно.

По-конкретно, във всяко сложно лидерско решение трябва да има баланс между три субективни аспекта.

1. Етика – принципи, които са приети в организацията или обществото
2. Морал – вътрешното чувство за това кое е правилно и кое е грешно
3. Отговорности на ролята – разбирането за отговорностите, свързани с конкретната роля в организацията

Не е изненадващо, че тези съображения често са в конфликт едно с друго. Когато това се случи, няма лесни отговори.

Да вземем за пример изпълнителен директор, който трябва да вземе решение дали да освободи хора по време на рецесия. Погледнато през погледа на морала, той/тя може да чувства, че да отнема поминъка на човек в такива трудни времена е неморално. От друга страна, етиката изисква лидерите да вземат предвид потенциалния риск за цялата организация. А ако той/тя вярва, че ролята на лидер изисква да се защитят интересите на по-голямата част от организацията, се налага да се освободят служители.

Да се научите да разпознавате и балансирате между тези динамични приоритети е ключово за почтеното лидерство. Няма кратки пътища към правилните решения, но активното търсене на собствените ценности и равновесие между поне два от трите аспекта (морал, етика, роля) ще Ви даде инструментите, необходими за вземане на трудни решения, които всеки лидер среща. Следващите пет групи въпроси ще Ви помогнат по-добре да разберете тези различни отговорности.

Изяснете своя мироглед. Без осъждане, запитайте се:

• Как искам да ме възприемат като лидер?
• Каква смятам, че е целта на бизнеса по принцип?
• Каква смятам, че е целта на нашия бизнес?
• Каква е моята роля в бизнеса? Какви са задълженията ми?
• Какво съм готов/а да жертвам, за да постигна целта си? Какво никога не бих пожертвала/а?

Изберете скорошно важно решение и го оценете спрямо отговорите, които дадохте току-що.

• Как това решение съответства на етиката, морала и отговорностите, които имам? Какво в него не им съответства? Каква е причината за това несъответствие?
• Ако мога да взема това решение отново, какво бих направил/а различно?
• Има ли нещо, което мога да коригирам в разбиранията собствените си морал, етика и разбиране за отговорностите на ролята?

Разгледайте решение, което скоро Ви предстои да вземете.

• Ако искам да взема това решение по начин, който напълно отговаря на моя личен морал, на етичната рамка на обществото и на отговорностите на ролята ми, какво трябва да направя?
• Ако е невъзможно да го взема по този начин, с какво съм склонен/а да направя компромис?

Създайте план за това как да съобщите за решението. Запитайте се следното:

• Ще бъде ли трудно да комуникирам това решение, така че да не бъде интерпретирано различно от очакваното от Вас?
• Какво мога да направя, за да увелича вероятността това решение да се изтълкува по желания начин?
• Има ли нещо, което организацията е направила (или не е направила), което може да изглежда в противоречие с посланието, което изпращам? Как мога да адресирам евентуалните противоречия? 

Проявете вътрешна рефлексия. Това е най-трудната част, в която да се запитате:

• Бях ли напълно честен/а със себе си за ценностите си?
• Кои ценности приоритизирах? За сметка на какво?
• Необходимо ли е да напасна своите морални и етични отговорности спрямо реалните си действия или пък е нужно да променя действията си, така че да отговарят на това, което е важно за мен?

Този процес не е лесен. Колкото повече изследвате собствения си начин на вземане на решения, толкова по-подготвени ще бъдете, когато се наложи да правите трудни избори. Всяко решение ще Ви помогне да разбирате по-добре своите морални принципи, ролята, която изпълнявате и етичния контекст, в който се намирате – за да направите следващия труден избор.